СУРВА!

Първият писмен източник, който свидетелства за обичай с маскирани хора на територията на българските земи, е житието на християнина - мъченик Дазий, роден 303 година, тракиец по произход. В него се споменава, че хората се обличали в дрехи от животински кожи и носели маски. Това житие датира от Ранното Средновековие - VI-VII век и се отнася за Силистренско. Обредите на кукерите са били сурово заклеймявани от Християнството. Наричани са “бесовски и сатанински”.
В основата на повечето обредни действия, религиозни ритуали, приказки, празници и не малко човешки представи за света, стоят митовете... продължение

Сакралните "пръстени" в Странджа

По българските земи религиозността приема специфични локални форми на проява, които точно в този си вид не се срещат на други места. Едно такова архитектурно въплъщение на фолклорното християнство представлява строежът на малки параклиси в или около селищата – явление, за което учените са категорични, че е характерно преди всичко за Странджа и Родопите и в много по-малка степен – за другите части на българското етническо землище.
В Странджа тези свещени топоси са десетки. Буквално няма село... продължава

Нестинарството

Нестинарството е неповторимо явление, изпълнено с много мистика, което и до днес не е разкрило своите тайнства.
В Странджа честването на Св.Св.Константин и Елена започва още в неделята преди празника им.
Ритуалът включва ходене до аязмите на светците, носене на иконите на двамата светци, курбани и обредни хлябове. Дошлите се качват на одърчето, обръщат се на изток и се прекръстват, запалват свещ и я залепват на железният кръст на одърчето. В четвъртъка преди 3 и 4 юни в нестинарските села се чества т.нар. "Малък Свети Костадин", наричан още "Курбането". На този ден сутринта епитропът (викилинът) на светията... продължава

Храмът „Св. Петка – Параскева” в гр. Брезник

Сгушена под хълма Бърдото, средновековната черква „Св. Петка – Параскева”, радва очите и топли душите на брезенчани близо 500 г. Всяка част от храма, всеки камък в двора, нашепват по една легенда. Тук мирно съжителстват исляма и хростиянството - в двора на храма са пренесени части от разрушената турска джамия след Освобождението.
За предците ни светицата е била „Богомолителница Мати Петка”, защото на нейната сила и защита са разчитали...  продължение