 |
| галерия с снимки |
В основата на повечето обредни действия, религиозни ритуали, приказки, празници и не малко човешки представи за света, стоят митовете.
За конкретен момент на тяхното възникване трудно може да се говори. Ясно е, обаче, че митовете са се появили като продукт на някакво мислене и се възприемат като “свещени разкази”.
Значението на понятието “мит” се определя като “сюжет, последователност от думи”. Разказват се нещата, които трябва да се помнят и знаят, а те са свързани с всичките трудности, пред които е изправен човек в своя живот.
За кукерите също се говори, че приeмат особен статут, защото се намират на границата между живота и смъртта. Интересен, в тази връзка, е собственият опит на Симеон Мильов като “редови сурваскар”, за който той разказва в една своя статия. Там се описва следното: “Става дума за часовете, когато бях с “маска”/”лик”/. Светът стана ”друг”... Времето го нямаше... Усетих, че останалите, “светът” гледат на мен като на нещо екзотично, нещо друго... Звънците не ми тежаха. Не свалях маската изобщо. След всяко показване усещането за различност бе невероятно. Когато свалях маската и звънците ми се струваше, че летя. Оттогава имам още един “свят” - този изпод маската... Зная, че на участниците в групата им е различно и хубаво. На обикновения зрител, който не е слагал маската, само му е хубаво, без да знае какво е да си “различен”.
При увеличаването на състава на групите, в тях се включват голям брой деца. Друга новост е участието на жени. От една страна - за по-голяма масовост, а от друга - поради тяхното лично желание.
Кукерските игри също имат наследен от по-ранните представи символен характер. Всяко движение има магичен смисъл: повалянето и клатушкането на кукера е с цел зърното да сведе до земята житните класове. Вярва се, че ако не падне кукерът, няма да има берекет. Игрането на хоро, скачането високо е, за да станат високи мамулите, памуците, конопите. За да бъдат здрави, кукерите се търкалят в калта.
Огънят, прътът и водата имат “особено” значение в кукерските празници. В традиционния народен календар периодът от Коледа до Водици, когато играят сурвакарите, е познат като “мръсни дни”. Вярва се, че тогава бродят “вредоносни нечисти сили, които изчезват едва след като на Водици се “кръсти” водата”. Кукерският празник в някои селища /в Карловско и Калоферско/ завършва с къпане на участниците в реката, а един от главните елементи в него е ръсенето за здраве със “светена” вода от “попа”. Огънят също присъства на много места дори и днес в кукерските празници. Запалва се огън, а около него играят кукерите. Освен това, голяма част от кукерите носят някакъв тип оръжие от дърво - дебел прът с прикрепен в края му твърд предмет, дървена сабя, тояга, пръчка-сироваска, сурова /раздвоена пръчка/.
Обредната маска служи за съприкосновение с отвъдното пространство. Поставянето й е тайнство и чрез нея се счита, че човек придобива свръхестествени сили и възможност да прогонва лошите сили и демони. В определени области на България съществува едно поверие, според което кукерите не трябва да свалят маските си по-време на целия празник. Освен това почернянето на лицата и маскирането стават задължително на тъмно - “след залез, в потайна доба”. Никой “чужд” човек т.е. човек който е извън общността на групата, не трябва да е виждал маската предварително. Черната маска има предпазна функция. Тя се е използвала и за лечение. Голяма част от обредните персонажи са с почернени със сажди лица. Такива са мечкарите и свирачите, камиларят /джамалин/ в Карловски, старецът в Пловдивско, циганите, арапите, дяволите. Облеклото на бременната, родилката е в преобладаващо черен цвят. За разлика от тях, в ролята на булка се представя мъж със силно набелено и начервено лице. Кукерската баба е облечена в дрипави дрехи и също има много набелено и начервено лице и по-често, отколкото булката, носи дете от парцали, дърво или кратуна. В Пернишко маските на кукерите имат специфично име, наричат ги ликове.
