Изворът на Големия врис бил ограден от цяла гора малки и големи трънаци, достигащи 10-12 м. Те били толкова гъсти и така оплетени с повет и диви лози, че правели мястото непристъпно за хората. В това тайнствено и непристъпно място живеел духът на водата (топък) - голата жена. Тя се показвала само тогава, когато някой се опитвал да размъти или замърси извора. Имало и такива, които искали да изсекат гъстата гора, но от дънерите веднага израствали млади издънки, високи по един-два метра. Хората пазели свещения извор. Водата в него никога не пресъхвала.
Казват, че когато покрили извора и зазидали басейна му с големите каменни блокове, духът на водата - голата жена, го напуснал. А може би още е там... Ако посетите града и пиете от омагьосаната вода на Големия врис, може и да ви се прииска да останете в Малко Търново. Кой знае...
