Храмът „Св. Петка – Параскева” в гр. Брезник

галерия от снимки
Сгушена под хълма Бърдото, средновековната черква „Св. Петка – Параскева”, радва очите и топли душите на брезенчани близо 500 г. Всяка част от храма, всеки камък в двора, нашепват по една легенда. Тук мирно съжителстват исляма и хростиянството - в двора на храма са пренесени части от разрушената турска джамия след Освобождението.
За предците ни светицата е била „Богомолителница Мати Петка”, защото на нейната сила и защита са разчитали при природни бедствия и нападения от разбойници. Според старите прeписки в 1804 г., в Брезник, идва Кара Фейз, прочут кърджалия съподвижник на Осман Пазваноглу и разтуря всички църкви и манастири в Брезник и околността му. За това свое деяние е наказан свише, децата му се разболяват тежко. Кара Фейз сънува една нощ Св. Арахангел Михаил, който му казва, че е наказан за разрушените черкви и манастири. Заръчал му да отведе децата в манастира Св. Арахангел Михаил под Црънча планина. Монасите лекували децата с молитви, хляб и вода от близкото изворче в продължение на два месеца. Чудото става - децата оздравяват. Това смекчава сърцето на прочутия кърджалия и той разрешава в 1818 г. да бъде издигната черквата Св. Петка, но получава 5 кесии с грошове. В същото време нарежда да бъде поставена мраморна плоча на арабски език в негова възхвала, че той е издигнал храма. Плочата е поставена на централно място върху иконостаса. Най-вероятно е наредеил иконата на Св. Арахангел Михаил да бъде поставена отдясно на Св. Богородица, там, където е мястото на иконата на Св. Петка. Смятам, че това, Кара Фейз е направил от страхопочитание към Св. Арахангел Михаил. Иконите са на майстори от Самоковската школа, които са били наясно как се редят по канон иконите върху иконостаса.
Върху първия ред на иконостаса има скромен надпис на поп Кръстю и протопоп Павел – това са ктиторите по чието време е въздигнат храма.
Черквата е уникална и с втория си иконостас, който разделя мъжкото от женското отделение. Интерес буди стенописа върху който са изобразени Св. Марина и Св. Варвара, държащи макет на черквата „Св. Петка”. Св. Марина и Св. Варвара са лечетелки. Около всеки техен храм е имало лековито изворче – аязмо. Ще попитате къде е това изворче в черквата – няма такова, но е имало кладенец със „света вода”, не „железна вода”, а вода която е лекувала, идвала е от Бърдото и е текла успоредно с „железната вода.” Идвали са хора от цяло Граово, преспивали са в магерницата и в храма, забележете под стенописите на Св. Марина и Св. Варвара и „бързия помощник” Св. Мина. Пиели са от водата и са намирали лек и утеха за болестите си. И днес идват хора с проблеми и намират изцеление и утеха, покланят се на частицата от мощите на светицата, но тя помага на хора, които истински вярват, които познават прошката и любовта към ближния.
Аниела Асенова