По българските земи религиозността приема специфични локални форми на
проява, които точно в този си вид не се срещат на други места. Едно
такова архитектурно въплъщение на фолклорното християнство представлява
строежът на малки параклиси в или около селищата – явление, за което
учените са категорични, че е характерно преди всичко за Странджа и
Родопите и в много по-малка степен – за другите части на българското
етническо землище.
В Странджа тези свещени топоси са десетки.
Буквално няма село... продължава