Пещера-светилище "Света Марина"

източник - http://staridumi.wordpress.com
Досега в Странджа са известни две пещери на Св. Марина – Сливаровската и Стоиловската. Водата, която капе в тях, е възприета за аязма. Пещерата край Сливарово представлява най-големият култов център на светицата в Югоизточна Тракия, привличал поклонници чак от Истанбул. Легенда разказва, че Сливаровската аязма на Св. Марина била открита от пастир на стадо крави, сред които имало и един сляп бик. Поровил той с глава в извора и прогледнал. Оттогава хората разбрали, че това е лековитото аязмо на Св. Марина.
Денят на светицата (30 юли ст. стил, 17 юли н.ст.), е голям празник за младежите и девойките в предбрачна възраст, заради това се нарича в Странджа "лефтерски панагир". Празникът на Св. Марина е нощен. Край нейните пещери и манастирчета поклонници правят трапези. Преспиват до пещерата с надежда за изцеление или за сън-знамение, в очакване на знак от светицата какво да сторят, че да облекчат страданията си. Всъщност, престояването в пещера с цел лечение е символична смърт и ново раждане – така болестта остава в миналото.
След построяването на граничните съоръжения, пещерата на Св. Марина остава зад тях и почитащите я поклонници започват да посещават едноименното аязмо в с. Граматиково.
Свещените места на светицата представляват комплекси от манастирче, лечебен извор (аязмо), дърво (или няколко дървета) за окачване на дрехи или части от тях на болните. Тези свещени комплекси се намират извън селищата, в ниски, усойни местности, най-често в дол при река. Всъщност отиването към свещените места на светицата е продължително слизане надолу.
Марина е живяла през ІІІ век, в Антиохия – град, основан от Александър Македонски около 300 г.пр. н.е. Дъщеря на езически жрец, тя отрано остава без майка. Приема Христовата вяра на 12-годишна възраст. Тъкмо навлязла в 16-та си година, я среща управителя на източните римски провинции Олибрий, който, поразен от хубостта й, я иска за жена. Тя не скрива, че е християнска и заявява, че неин единствен жених е Христос. Веднага е задържана и изправена на съд. Подложена е на нечовешки мъчения: приковавана към дърво и отново измъчвана, като раните й били опалвани с огън. Понеже непрекъснато се молела Богу да я дари със Свето кръщение, била вързана и хвърлена в голяма каца с вода. Оковите й като по чудо падат и тя, изправена във водата, запява хвалебствени песни към Бога. Накрая управителят заповядва да бъде посечена с меч извън града.
Св. Марина често е изобразявана като победителка на дявола, причинител на злото – може би като отглас на легендата, че убива дракона-изкусител, като с кръстен знак се избавя от търбуха му.
Светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия.