 |
| галерия от снимки |
Антични писатели твърдят, че 611 г. пр. Хр. група преселници от малоазиския полис (град-държава) Милет и от град Фокея основали на днешния созополски п-ов нов полис, който нарекли Аполония.
В Черно море аполонийците са и първите гръцки заселници. Едва след 100-150 години ще се появят и Месембрия (Несебър), Одесос (Варна), Бизоне (Каварна) и Дионисополос (Балчик). Най-вероятно в резултат на споразумение между царя на траките и водачите на преселниците, закрепено със сродяване т.е. чрез бракове между синовете и дъщерите на тракийските и гръцките първенци. Свидетелство за това са тракийските имена на съпругите на много гърци върху надгробните плочи в античния некропол. Като се има предвид, че името скирмиани изчезва от древните източници някъде в началото на V в.пр.Хр. твърде е възможно всички траки скирмиани да са получили аполонийско гражданство и землището им да е станало част от държавната територия на Аполония. Обстоятелството, че Аполония никога не е имала проблеми с траките в дългия си близо 600 години живот като самостоятелен град-държава подсказва, че с тази мъдра стъпка първенците на Аполония осигурили тила си за векове наред.
Държавното устройство на Аполония следвало демократичния модел на града-майка Милет. Законодателната власт се осъществявала от Народното събрание, в което участвали всички пълнолетни граждани на полиса. Оперативната изпълнителна власт е била поверявана на Съвета на архонтите. Всеки архонт (а те били девет) отговарял за определен ресор – армия, религия, търговия и т.н. Изборът на един мъж за архонт било голяма чест за семейството и рода му той обслужвал ресора си не само с определените му средства, но и със собствените си пари. Било проява на добър тон арахонта-полемарх (воения министър) да построи боен кораб със свои средства или културния министър да плаща билетите за театъра на бедните граждани. От V в. пр. Хр. Аполония сече и свои монети от сребро и мед. На едната страна винаги е изсечен гербът на града – котва. Един прекрасен символ на връзката на града с морето, който археолозите откриват и по други предмети на бита – керамика, теглилки, керемиди.
В 330 г. Аполония сменила името си и започнала да се нарича Созопол. Несъмнено промяната на името е свързана с обявяването на християнството за официална религия.
През 812 г., когато войските на българския хан Крум превзел града Созопол бил включен в територията на България.
Турците превзели Созопол през април 1453 г. Част от созополчани били записани като данъкоплатци в лично владение на турския султан Баязид II. В султанските хасове не се заселвали мюсюлмани, тъй като от това страдали личните доходи на султана. Останалите созополчани спадали към категорията население с военни задължения, които се състояли в строеж на 2-3 галери за османския флот. Морската търговия продължавала да бъде сериозен източник на доходи и за османаската хазна и за созополчани.
В 1623 г. пирати-казаци нападнали със 17 кораба града и го превзели. Жителите били заставени да предадат всичкото си злато и сребро. Не били пожалени църквите и манастирите - казаците задигнали златната и сребърната свещенна утвар. След ограбването на Созопол казашката флотилия се насочила кън Несебър, но всички кораби били потопени край града от внезапна морска буря. Останки от тези пиратски кораби и ценният им товар все още не са намерени.
Бурните политически събития на Балканите и войните в периода 1912-1918 г. предизвикват нови промени в етническия състав на града. Гръцкото население се изселва постепенно като в града остават само няколко семейства. През 1913 г. в града се заселват 217 семейства-бежанци от онези части на Тракия, които остават след войните в границите на Турция и Гърция. По-късно идват и други бежанци.
Над 200 жилищни сгради, построени от средата на XVIII век, оформят облика на Стария град. Повечето от тях са дву- и триетажни като долните етажи почти винаги са строени за складове за земеделски и рибарски инвентар. Созополската къща е типична българска къща, тя е с каменни основи и каменни стени до първия и често до втория етаж, кирпичен градеж и скатен покрив, покрит с турски керемиди. Кирпичните стени са обшити с дъски, за да предпазват тухлите от разяждащото действие на дъждовете.
Храмовете
Средновековните църкви в Созопол са разрушени от османските турци през XV–XVIII век. Върху техните основи християнското население издига малки параклиси, а някои от тях съществуват и до днес.Църквата “Св. Зосим” е изградена в градския парк на мястото на средновековен храм. Богатство на църквата са иконите й, рисувани от най-даровития созополски възрожденски художник Димитър Созополчанина.
Църква “Св. Успение Богородично”
Това е един от 28те християнски храма, съществували на територията на стария Созопол. Построен е в края на 15 век на мястото на средновековенхрам и е дълбоко вкопан в земята според изискванията на османските власти. Храмът се споменава в патриаршески документ от 1482 г. като метох на манастира Св. Иван.
Най-забележително в нейният интериор са векликолепните дърворезби на амвона, влашкия трон и олтарния иконостас, който отделя олтара от останалата част на църквата.
Църквата "Свети Великомъченик Георги" е построена преди 200 г. Първоначално е била малка дървена църква, но през 1828 г. е съборена и изградена в този си вид. Храмовите икони, полилеите, кандилата, свещниците и двата трона датират още от основаването на църквата.
По важни забележителности
Художествена галерия – Созопол - създадена е през 1991 г. Помещава се в сградата на “Старото училище” – паметник на културата. Галерията притежава 287 картини и около 40 скулптури от наши и чужди автори. В експозицията и фондовете се съхраняват и творби, дарени от участниците в Международните пленери на художниците-маринисти. Представени са живопис и графика – творби от проф. Ал. Мутафов, Яни Хрисопулос, П. Катерков, Елза и Владо Гоеви и др. Скулптурите са изработени от бронз, мрамор, гранит, габро, шамот и дървопластика.Местният археологически музей се гордее с уникални сбирки от редки гръцки съдове от IV в.пр.н.е., както и колекция от 120 цели амфори. Музеят се помещава в сградата на храм Свети Кирил и Методий. Музейните експонати са структурирани в две направления – археология /V хилядолетие пр. Хр. – XVII в. сл. Хр./ и християнско изкуство /XVII-ХІХ век/.
Крепостни стени от VI–XIV век
Средновековен Созопол е ограден с крепостна стена и кули, строени по времето на император Анастасий, ( 511 г.). Те са използвани и през следващите векове, като на много места са престроявани и доизграждани.
